"Писма от Иво Джима" (Letters From Ivo Jima. DVD от Александра видео). Филм - "компаньон" (companion picture) към "Знамената на бащите ни", САЩ 2006. 141 мин.

Е тук Клинт вече е надминал себе си, създавайки нов жанр в киното - придружаваща продукция. Нещо като допълнителните материали, обичайно съдържащи се в DVD-тата, само че раздути до повече от два часа и пооформени в подобие на драма. Полуготов филм с изрезки от сценарий, кадри, идеи... Така де, трябва максимално да се използва ситуацията, все пак сме си намерили хубав остров, стоварили сме екип и техника за милиони, защо да не докараме няколко японеца и да скалъпим насрещната гледна точка?!

Резултатът е трудногледаем, трудноиздържим опит за "човешко" (разбирай по американски) интерпретиране на японската страна с липса на носеща история и смислено разкриване на основните действащи персонажи (въпреки превземащото присъствие на Кен Уатанабе).

Два минуса от пет (--).  Ако толкова лесно се постигаха икономии от мащаба в киното...

"Знамената на бащите ни" (Flags Of Our Fathers, DVD от Александра видео). Военна драма на Клинт Ийстууд. САЩ 2006. 132 мин.

За този филм се изписаха множество хвалебствени слова и както обикновено в такива случаи... не съвсем заслужени. С изключение на една по-дълга, логически последователно представена и напрегната бойна сцена (силно напомняща десанта в Нормандия от "Спасяването на редник Райън") лентата не успява да прикове интереса трайно. 

Главната поука, която старият каубой (сега режисор) Клинт е избрал за смисловоопределяща в "Знамената", а и във втората част ("Писма от Иво Джима") е "Няма такова нещо като герои във войната. Всеки си пази другарчето". Това добре, обаче имаше ли нужда да е написана в прав текст на плаката / обложката на DVD-то, рецитирана периодично от разказвача и от "героите" на екрана и отгоре на всичко драматизирана без особена фантазия за илюстрация?!  
Получило се е малко като  добре познатите напъни в нашенското кино: "Ние сега ви показваме нещо твърде дълбоко. С този изцъклен поглед героинята всъщност иска да каже, че [...]. Нищо, нищо, че не ви е интересно, важно е да не сбъркате посланието".

Два плюса (++) от пет. Все пак постига известно въздействие и в никакъв случай не е загуба на време...