Яж, моли се и обичай (Cinema City).

Един от тези филми, при които като мъж ти е леко неудобно в киносалона... Даже оправданието, че очевидно те е замъкнала жена не помага особено.

В дъното на този естрогенен водовъртеж около Джулия Робъртс (през цялото време е на ръба  да напомни за трагичните лелки от "Сексът и градът"), нелишен от прилична доза филмов и житейски кич, стои празнотата на съвременната голямоградска жена. Тя иска да продължава да консумира трепет и любов, така както продължава да купува дрешки в мола, но открива, че приближавайки 40-те (или вече по-скоро 30-те) след безброй връзки нещо в нея безвъзвратно се е изтъркало. 

И тогава тя се отправя да търси загубения вкус на живота в няколко шаблонни дестинации. Италия, където по навик се отдава на консумация (буквално), но не може да усети истинското удоволствие на южняшкото нищоправене, защото то не се подава на целенасочено поглъщане. В Индия погледът й не прониква по-дълбоко от външните обстоятелства, а на Бали суетната й представа за себе си е позакърпена, за да започне поредния безсъдържателен опит за нов живот. Непроменена. Всичко видяно се е стекло по непромокаемата й цивилизована същност, само за да разведри за кратко лошото й настроение.

6/10. Шпенглер и "Залезът..."