And Soon the Darkness (2010).

Небрежно момичешко и леко кичозно филмче, в което две дълго- и тънкокраки моми са сами на велоразходка из Аржентина, държейки се малко фриволно за ситуацията. Напълно очаквано им се случват лоши неща, първо на едната, после на другата.

5 (за фотомоделската хубост по гащи) от 10.

 

Стоун (Stone 2010).

Филмът се държи (като на пирон) почти само на екранното присъствие на ДеНиро. В неговото гравитационно поле се въртят и Нортън, и по-убедителната (!) Мила Йовович.

Иначе фабулата е семпла: интелигентен и нахален затворник пробива психологическата черупка на служител (пред пенсия) по намаляване на присъдите, като му изпраща палавата си жена.

7/10. 

 


Нова в града (New In Town, 2009).

Рене(е) Зелуегър инцидентно открива нормалното човешко съществуване и близост в дълбоката провинция, където от офис пионка в големия град става пълноценно обичано и обичащо същество... и даже (в напредналата й възраст) среща (й намират) годеник.

7/10 за смешната й физиономия.

 

Зелена зона (Green Zone, 2010).

Ми... Мат Деймън. На целия плакат и през цялото време.

Този път е съвестен войник, който много се кахъри, че американската армия не открива оръжия за масово унищожение в Ирак. А уж те са били причината за войната.

Хубаво (е не много), но да беше излязъл няколко години по-рано, а не когато Буш вече не е на власт... 6/10. 

Струва ми се, че има лек опит за имитация на Кървав диамант?

 

Заложник на смъртта (Afterwards, 2008).

Джон Малкович вижда бледо сияние около хората, които скоро ще умрат... и полага грижи да си отидат в мир със света и близките.

Но не той е в централната роля. Главният герой (който подходящо е изрязан от плаката) е игран от неизвестен (на мен) френски актьор и през цялото време бива манипулиран от Малкович, за да свърши определени неща, преди да си отиде... (липсва краят на изречението, няма да правим спойлъри я!).

Очарователната съпруга на французина, която ни е позната от Time Traveler"s Wife, повдига оценката и на този меланхоличен, емоционално тих филм за раздялата и отвъдното... 8/10.

 

Цайтгайст / Духът на времето 3: Пътят напред (Zeitgeist 3: Moving forward).

Започвам с поста за Zeitgeist 3... най-вероятно ще се наложи да го допълвам по-нататък.

Вчера в софийското кино (ако може да се нарече така) Влайкова бе премиерата на третия филм от поредицата "Духът на времето" (верен на лошия си навик да гледам всичко ново, и аз бях там). Както се и очакваше, той направи значително по-малко революционно впечатление от първия и не каза много повече от втория. Всъщност може да се нарече преразказ с вариации и разширение на втората част. 

Забелязах, че някои от присъстващите в салона очакват с почти религиозен трепет поредната проповед на Петър Йосифов (Peter Joseph, много библейско, нали?). Младежката доброволческа организация бе на ниво, тениските и специално отпечатаните билети - съответно "брандирани", а публиката се състоеше от свежи, любопитни и възпитани подрастващи (20-30 г.).

Това, което те изгледаха с много търпение в продължение на близо 3 часа, бе поредица от мисловни лупинги (с възходи и падения в качеството) около безспорно вълнуващи социално-философски теми: 

Западното капиталистическо общество разболява хората - те се докосват (физически) все по-малко още от бебешка възраст, което води до отчуждение, психични, но и физиологични разстройства. Фармацевтичните компании пък печелят от това. В крайно индивидуалистичната култура на Запада всеки се стреми да се изкачва по въображаема социална стълбица, състезавайки се по богатство с всички останали, вместо да се съсредоточи върху взаимността и естественото човешко живеене (това най-добре го могат руснаците - бел. CineBlog). Колкото социалното неравенство е по-голямо, толкова по-високи са нивата на насилие ("класова борба"?). Капиталистическата идеология (придобиване на статус чрез притежание на материални блага; тук някои сигурно си спомнят и други Марксови концепции - за "надстройката", "паричния фетишизъм",  "П-С-П`"), както във всяко общество, обслужва интересите на управляващата класа. Модерният начин на производство създава некачествени продукти, които трябва да се заменят често, за да носят печалба. Подобно прахосничество на природни ресурси застрашава планетата. Парите са дълг, който не може да се изплати с лихвите, и са инструмент за заробване на работещото население. Технологията от друга страна унищожава работни места. Генералното решение е... (!) компютъризирана централно-планова икономика в световен мащаб, която да разпределя суровините според необходимостите (търсенето) на отделните механизирани кръгли градове. А уж идеята беше да се борим с новия световен ред? Да си имплантираме освен и един подкожен чип, за да оптимизират компютрите дневния ни режим. Така де... времето е ценен ресурс в една "ресурсно базирана икономика" (вж. "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли и другите подобни антиутопии, както и Eagle Eye).

Очевидно Питър Джоузеф не е имал щастието да живее на изток от едновремешната Желязна завеса, за да изпита от първа ръка приложението на някои от своите идеи. Освен това сравнението с ранните опити за преобразуване на капиталистическото общество, като този на Робърт Оуен в началото на 19 в. (и въобще утопичния социализъм), показва твърде много прилики. Що се отнася до чисто социално-психологическите размисли, те могат да се намерят в отдавна издадени книги (като "The Great Transformation" на Карл Полани, "Душевно здравото общество" на Ерих Фром и мн. др.). И все пак новото пакетиране и подтикът към размисъл може би заслужават положителна оценка 7/10.


Добро обобщение в един туит:





www.zeitgeistmovingforward.com
 
Движението в България:
www.thezeitgeistmovement.bg

Алтернативен проект за активни борци против капитализма:
Родово имение

Още нещо забавно:
Story Of Stuff

Форум на несъгласните:
Анти-Цайтгайст :)

И други го могат: Esoteric Agenda (със субтитри) и Kymatica :)

 

Принцът на Персия (Prince of Persia 2009)

Чувството е особено да видиш в началните надписи Sid Meier. Като в Sid Meier"s Karateka на Правец 82 или като Sid Meier"с Prince of Persia на Правец 16 (някои сигурно първо се сещат за Sid Meier"s Civilization, която в началото играехме на 16-ките, преди се появят по-красивите версии на 286, 386 и т.н.)

И тук като в игрите, с които израснаха поколения, има много компютърна графика на нелошо ниво. Но не това прави филма. Заемките от Мумията и Индиана Джоунс също... По-скоро хормоналната закачка между принца и принцесата се явява ядрото, спояващо отделните ефекти в що-годе смислена цялост. 

Първият опит да го гледам завърши...както си му е редът на "гости за по някой филм", та се наложи да повторя отначало на следващия ден. Въпреки прекъсването впечатлението остана прилично... 7/10.

 

Американецът (The American 2010).

Филмово упражнение заради самото упражнение. Хладно, технично концентриране върху детайла. Семпло и тихо. Европейско. Дизайн на настроение.

7/10.

 


Пираня 3D (Piranha 3D 2010)

Бутафорно-кървав воден парти тийн-геноцид с много гола плът, вътрешности и порно препратки.

7/10. Няма да кажа защо толкова много, сещай се :) 

 

Казино Джак (Casino Jack, 2010).

Филм по неотдавнашния действителен случай на Джак Абрамофф, известен щатски лобист. Лентата е поредното неприлично откровение за начина на функциониране на американската политическа машина, идващо от Холивуд.

Щатският начин на правене на нещата може да се обобщи като bubble economics, bubble careers, bubble personalities...

Иначе Спейси стои добре, носи еврейска шапчица, премята индиански племена и говори бързо... може би прекалено бързо, защото филмът оставя леко впечатление за краткост и претупване на историята. От друга страна сигурно повече и не би могло да бъде изцедено от нея, без да се разреди действието до безвкусие... 7/10. 

Така изглежда действителният герой: