Трон: Заветът (Tron Legacy 2010).

"Матрицата" на 80-те години. Духът на онова време е съхранен виртуозно от началните надписи, през прашясалата зала с електронни игри, фосфорисциращите цветове в мрежата, дисковете, до фоновата музика с преплетени 8-битови звукови ефекти, събуждащи неопределени спомени за часове, прекарани пред трепкащите монитори с ниска разделителна способност. Но и без граници на фантазията.

Сравнението може да се стори гротескно на някои, но онези примитивни игри отприщваха въображението подобно на четенето на книга, която само дава грубите щрихи на една друга реалност, а всичко останало остава да се запълни от съзнанието на четящия. Този фантазен устрем е уловен с дизайнерски перфекционизъм в Трон 2, сякаш изтривайки десетилетията на невдъхновяваща електронна реалистичност, изминали от първия филм. 9/10.

Междувременно 8-битовата носталгия придобива масов характер: eightbit.me

 

Без име (Unknown 2011, на кино:  Cineplex)

Помниш ли онзи филм, в който албанци отвличат дъщерята на Лиъм Нийсън докато е на разходка в Париж, а той ги попилява до края на лентата? Няма как да не се сетиш, пускат го на всеки втори курс в междуградските автобуси... 

Е това е нещо като подобрена версия. Този път в Берлин. Настроението и цветовата гама, в която е издържан филмът, са същите. Постно европейско. Лиъм пак е надарен екшън герой... започва да съперничи на Чък Норис.

Всъщност сюжетът е богат на обрати и най-вероятно би се получило добро криминале, ако беше подбран малко по-адекватен актьорски състав. В ролята на бившия агент на Щази в Източен Берлин е същият артист, който игра фюрера в "Крахът". Единственото красиво нещо са двете блондинки край Лиъм (добрата и лошата)... 7/10 с тяхна помощ.

 

Тилт (Tilt 2011, на кино: Cineplex).

Последно гледах български филм на кино когато вървеше "Мисия Лондон" (май тактично съм пропуснал този факт в блога), а преди това... ще да е било в края на 80-те - "Тринадесетата годеница на принца" :)

И докато "Мисия Лондон" ухаеше на бТВ заради актьорския състав и неинтелектуалната (пак тактичност) интерпретация на действителността, този тук създава едно различно улично-младежко усещане.

Това разбира се е младежката атмосфера на софийската улица с нейните скейтъри, напрегнато и (неестествено) насилено говорене и отдаване на грандиозна екзистенциална значимост на атрибути като развлачени анураци ("суичъри"), вид на маратонките, раници (по възможност с бяла рибя кост върху тях), поглед, защитаващ въображаема лична значимост и пр. 

Въпреки често отблъскващия вид на тази форма на ърбън-социализация за външния наблюдател, филмът е успял да я представи в по-човешка и земна форма (една от причините е връщането назад към началото на 90-те, когато тя вероятно действително е била такава; дрехите, маниерите и езикът обаче са си от 2011). 

От девойката, която ме заведе на филма, разбрах, че актьорският състав е заимстван в голяма степен от актуален български сериал на име "Стъклен дом" и може би това (наред с масираната реклама) бе причината салонът да беше пълен до пръсване с тийнейджърска публика. При всички положения играта е една идея по-истинска от типичното за случая дървено рецитиране на реплики (включително в Дзифт)

Съвсем реалистична е картината на гастарбайтерското съществуване на българите в Германия, а и преходът с неговите ранни бизнес начинания е стилизиран сполучливо.

8/10 за навлизането в нови територии на българското кино (и заради Радина :) ).

 

Метропия (Metropia 2009)

Мрачен и сив изместено-реалистичен анимационен филм ала Оруел ("1984"). За еднообразието на ежедневието, социалния контрол над градските маси или търсенето на смисъл в бунта срещу него...

Литературно-илюстративно арт въздействие...

9/10. Двата женски персонажа (добре де, сигурно не само те) са поп-арт шедьоври... 

 

Сутрешен блок (Morning Glory, 2011, на кино: Cineplex)

Бях се зарекъл да се преборя с неприятния навик да пиша тук след всеки филм, който гледам, но днес ще направя извънредно включване.

Причината е "Сутрешен блок". Да точно "Сутрешен блок", поредната лековата комедия за моментен ремонт на лошото настроение чрез миловидна промяна на гледната точка към забързаното работно ежедневие.   

По форма филмът действително е точно това. Но е и пример как в тривиална сюжетна рамка може да се натъпче актьорска игра, запомнящи се персонажи и емоционален заряд. Както героят на Харисън Форд - славният стар журналист - се развихря в обикновен сутрешен блок, така и самият Харисън изглежда намира простор да покаже най-добрата си форма в на пръв поглед невзрачен като концепция филм.

И изборът на останалите действащи лица създава идеалните условия за това. Актьорският състав е като подреден на невидими балансирани везни, така че всеки отразява и допълва излъчването на останалите в екипа. А това е филмово майсторство. 9/10.