Тилт (Tilt 2011, на кино: Cineplex).

Последно гледах български филм на кино когато вървеше "Мисия Лондон" (май тактично съм пропуснал този факт в блога), а преди това... ще да е било в края на 80-те - "Тринадесетата годеница на принца" :)

И докато "Мисия Лондон" ухаеше на бТВ заради актьорския състав и неинтелектуалната (пак тактичност) интерпретация на действителността, този тук създава едно различно улично-младежко усещане.

Това разбира се е младежката атмосфера на софийската улица с нейните скейтъри, напрегнато и (неестествено) насилено говорене и отдаване на грандиозна екзистенциална значимост на атрибути като развлачени анураци ("суичъри"), вид на маратонките, раници (по възможност с бяла рибя кост върху тях), поглед, защитаващ въображаема лична значимост и пр. 

Въпреки често отблъскващия вид на тази форма на ърбън-социализация за външния наблюдател, филмът е успял да я представи в по-човешка и земна форма (една от причините е връщането назад към началото на 90-те, когато тя вероятно действително е била такава; дрехите, маниерите и езикът обаче са си от 2011). 

От девойката, която ме заведе на филма, разбрах, че актьорският състав е заимстван в голяма степен от актуален български сериал на име "Стъклен дом" и може би това (наред с масираната реклама) бе причината салонът да беше пълен до пръсване с тийнейджърска публика. При всички положения играта е една идея по-истинска от типичното за случая дървено рецитиране на реплики (включително в Дзифт)

Съвсем реалистична е картината на гастарбайтерското съществуване на българите в Германия, а и преходът с неговите ранни бизнес начинания е стилизиран сполучливо.

8/10 за навлизането в нови територии на българското кино (и заради Радина :) ).

добре е да имаме достъп до качествени и хубави продукти